Sep 28, 2018, 12:50 AM  

Писък 

  Poetry » Other
1093 5 9

Аз днес съм тук, а ти си там
и няма никакво значение.
Вървяхме по съвместен път,
пълзяхме чак... до отчаяние.
Сърцето ми при теб изстина - 
кристално късче самота.
Измината петата година -
отчаяна и тъй сама...
Очите ни броят сълзи,
ръцете с нямо пререкание - 
захлупват устните и пак шептим, 
но твърде много разстояние
е зейнало като разлом
във мислите, останали без смисъл.
Ти днес си тук, а аз съм там...
и пропаст зееща от писък.

 

15.08.2018г.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??