28.09.2018 г., 0:50 ч.  

Писък 

  Поезия » Друга
1092 5 9

Аз днес съм тук, а ти си там
и няма никакво значение.
Вървяхме по съвместен път,
пълзяхме чак... до отчаяние.
Сърцето ми при теб изстина - 
кристално късче самота.
Измината петата година -
отчаяна и тъй сама...
Очите ни броят сълзи,
ръцете с нямо пререкание - 
захлупват устните и пак шептим, 
но твърде много разстояние
е зейнало като разлом
във мислите, останали без смисъл.
Ти днес си тук, а аз съм там...
и пропаст зееща от писък.

 

15.08.2018г.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??