28 sept 2018, 0:50  

Писък 

  Poesía » Otra
1127 5 9

Аз днес съм тук, а ти си там
и няма никакво значение.
Вървяхме по съвместен път,
пълзяхме чак... до отчаяние.
Сърцето ми при теб изстина - 
кристално късче самота.
Измината петата година -
отчаяна и тъй сама...
Очите ни броят сълзи,
ръцете с нямо пререкание - 
захлупват устните и пак шептим, 
но твърде много разстояние
е зейнало като разлом
във мислите, останали без смисъл.
Ти днес си тук, а аз съм там...
и пропаст зееща от писък.

 

15.08.2018г.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??