Писъкът на сърцето

Dec 4, 2014, 6:27 PM

Poetry » Love

660 0 4

Обидите натрупани по светло
изгряват с пълната луна,
а вятърът натрупва ги тъй лесно,
на куп във наранената душа.

Сърцето трепетно се пита
и хлопа глухо в твоите гърди,
задава си въпроси и залита,
и гърчи се във мъки и сълзи.
Разбрало вятъра то на обратно,
повикало го в него да бучи,
защото наранено и нещастно,
в гърдите ти то продължава да тупти.
Унива неразбрало и недоумяло
и пита се какво пак то сгреши,
да вярва в бурния ветрец изцяло
или дъжда погалил го с лъжи.
Природата събуди то със писък,
захлопна се една забравена врата,
заключи го зад огнения пламък нисък,
една забравена отдавна в тъмното душа.
Така да е, отпусна се то отмаляло,
оставам с теб във твоята тъга.
Сърцето никога не би те то предало,
не би предало никога то своята душа.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Mouse-Rat (Ана Ненчена)

2014-12-06T20:12:24+02:00

Много благодаря Кристина! Твоите коментари са изключително съдържателни, истинско удоволствие е за мен да ги чета!
Хубава празнична вечер! Ана
Rimoza (Кръстина Тодорова)

2014-12-06T19:41:13+02:00

"защото наранено и нещастно,
в гърдите ти то продължава да тупти."
-----------------------------------------------
Най-истинското, което има в нас, това е сърцето,
като бял компас грее и ни посочва верния път,
дори понякога и да грешим, сърцето винаги ни прощава,
никога не спира да тупти, колкото и да го боли,
учи ни да бъдем себе си, да не спираме да обичаме,
винаги да сме влюбени в живота, и никога да не забравяме,
че той (животът) е усилие, което винаги си струва...
Много талантливо сътворен, оригинално образен и докосващ стих,
който съдържа послание с непреходни и вечно актуални
общочовешки ценности! Силно въздействащи метафори! Браво!
Поздрави и от мен!
Mouse-Rat (Ана Ненчена)

2014-12-05T15:35:52+02:00

Сърцето никога не ни предава, не предава душата ни колкото и да страда тя. На него винаги може да се разчита.
Благодаря Фери за хубавия коментар! Поздрави!
Ана
poem_lady (Фери)

2014-12-05T14:05:28+02:00

Клетото измъчено сърце! То понася толкова удари и жестокости и въпреки това остава предано до самия край! Задушевно и истинско произведение, което те кара да оцениш малкото туптящо богатство, което носиш в себе си.
Поздравявам те за прекрасната творба!