Mouse-Rat (Ана Ненчена)
36 172
4.12.2014 г., 18:27 ч.

Писъкът на сърцето 

  Поезия » Любовна
663 0 4

Обидите натрупани по светло
изгряват с пълната луна,
а вятърът натрупва ги тъй лесно,
на куп във наранената душа.

Сърцето трепетно се пита
и хлопа глухо в твоите гърди,
задава си въпроси и залита,
и гърчи се във мъки и сълзи.
Разбрало вятъра то на обратно,
повикало го в него да бучи,
защото наранено и нещастно,
в гърдите ти то продължава да тупти.
Унива неразбрало и недоумяло
и пита се какво пак то сгреши,
да вярва в бурния ветрец изцяло
или дъжда погалил го с лъжи.
Природата събуди то със писък,
захлопна се една забравена врата,
заключи го зад огнения пламък нисък,
една забравена отдавна в тъмното душа.
Така да е, отпусна се то отмаляло,
оставам с теб във твоята тъга.
Сърцето никога не би те то предало,
не би предало никога то своята душа.

© Ана Ненчена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря Кристина! Твоите коментари са изключително съдържателни, истинско удоволствие е за мен да ги чета!
    Хубава празнична вечер! Ана
  • "защото наранено и нещастно,
    в гърдите ти то продължава да тупти."
    -----------------------------------------------
    Най-истинското, което има в нас, това е сърцето,
    като бял компас грее и ни посочва верния път,
    дори понякога и да грешим, сърцето винаги ни прощава,
    никога не спира да тупти, колкото и да го боли,
    учи ни да бъдем себе си, да не спираме да обичаме,
    винаги да сме влюбени в живота, и никога да не забравяме,
    че той (животът) е усилие, което винаги си струва...
    Много талантливо сътворен, оригинално образен и докосващ стих,
    който съдържа послание с непреходни и вечно актуални
    общочовешки ценности! Силно въздействащи метафори! Браво!
    Поздрави и от мен!
  • Сърцето никога не ни предава, не предава душата ни колкото и да страда тя. На него винаги може да се разчита.
    Благодаря Фери за хубавия коментар! Поздрави!
    Ана
  • Клетото измъчено сърце! То понася толкова удари и жестокости и въпреки това остава предано до самия край! Задушевно и истинско произведение, което те кара да оцениш малкото туптящо богатство, което носиш в себе си.
    Поздравявам те за прекрасната творба!
Предложения
: ??:??