Във стаята завесите ми траурно мълчат.
Лицето ми се валя в леглото избеляло.
Защо ми е причастие, като от този свят
си тръгвам с любовта си цялата?
Боли ме от отвеса на челото ти. Без ваксина
е вирусът на твоята прегръдка.
Изтръгна ми системата за вливане
на погледа си тъмен.
Вдигнах градус от заразното ти отсъствие.
Толкова изтънях до безтегловност,
че безвременно ме опяха и прекръстиха.
Даже вече не ме и помнят... ...