Във стаята завесите ми траурно мълчат.
Лицето ми се валя в леглото избеляло.
Защо ми е причастие, като от този свят
си тръгвам с любовта си цялата?
Боли ме от отвеса на челото ти. Без ваксина
е вирусът на твоята прегръдка.
Изтръгна ми системата за вливане
на погледа си тъмен.
Вдигнах градус от заразното ти отсъствие.
Толкова изтънях до безтегловност,
че безвременно ме опяха и прекръстиха.
Даже вече не ме и помнят...
Съвем изпосталях от глад, а ми е невъзможно
целувките ти назад да върна.
Сянката ти най ме тревожи -
толкова ми липсва в тъмното.
Сигурна съм, че не съм единствената,
дето умира по тебе.
Но и само аз да съм,
пак ще те пишат в учебниците.
Ще бъдеш болест - прецедент
в цялата анатомия.
Изгубено безвъзвратно без-тебие.
Много рядък клиничен синдром.
22.05.2015
Велико Търново
© Елица Кръстева Все права защищены