Във стаята завесите ми траурно мълчат.

Лицето ми се валя в леглото избеляло.

Защо ми е причастие, като от този свят

си тръгвам с любовта си цялата?

Боли ме от отвеса на челото ти. Без ваксина

е вирусът на твоята прегръдка.

Изтръгна ми системата за вливане

на погледа си тъмен.

Вдигнах градус от заразното ти отсъствие.

Толкова изтънях до безтегловност,

че безвременно ме опяха и прекръстиха.

Даже вече не ме и помнят...

Съвем изпосталях от глад, а ми е невъзможно

целувките ти назад да върна.

Сянката ти най ме тревожи -

толкова ми липсва в тъмното.

Сигурна съм, че не съм единствената,

дето умира по тебе.

Но и само аз да съм,

пак ще те пишат в учебниците.

Ще бъдеш болест - прецедент

в цялата анатомия.

Изгубено безвъзвратно без-тебие.

Много рядък клиничен синдром.

22.05.2015

Велико Търново