Nov 17, 2009, 1:20 PM

По напукани кестени стъпва душата ми 

  Poetry » Love
618 0 10

По напукани кестени
стъпва душата ми боса,
броди по улици
скитница,
старите спомени носи.
С наранени нозе
все върви и не спира,
сякаш малко дете
бяло топче
в прахта си намира.
В шепа нежно
го крие,
с пръсти го гали,
съкровище истинско -
спомени -
перла,
в океан отлежала.

© Валка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??