17 нояб. 2009 г., 13:20

По напукани кестени стъпва душата ми 

  Поэзия » Любовная
627 0 10

По напукани кестени
стъпва душата ми боса,
броди по улици
скитница,
старите спомени носи.
С наранени нозе
все върви и не спира,
сякаш малко дете
бяло топче
в прахта си намира.
В шепа нежно
го крие,
с пръсти го гали,
съкровище истинско -
спомени -
перла,
в океан отлежала.

© Валка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??