17 nov 2009, 13:20

По напукани кестени стъпва душата ми 

  Poesía » De amor
617 0 10

По напукани кестени
стъпва душата ми боса,
броди по улици
скитница,
старите спомени носи.
С наранени нозе
все върви и не спира,
сякаш малко дете
бяло топче
в прахта си намира.
В шепа нежно
го крие,
с пръсти го гали,
съкровище истинско -
спомени -
перла,
в океан отлежала.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??