* * * (по пътеките на забравата)

Jun 25, 2010, 2:54 PM

Poetry

595 0 4

на майка ми
Ти бе до мен,
когато кипналите пролетни води
се сляха със кръвта ми.
Ти плачеш с мен сега,
защото лятото си тръгва,
като босонога самодива.
Ти сигурно ще си отидеш мълчаливо,
когато есента ми даде
назаем шала си.
Но се върни,
щом зимата смрази кръвта ми, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * * (по пътеките на забравата)

Want to read more?

Random works