25 jun 2010, 14:54

* * * (по пътеките на забравата) 

  Poesía
600 0 4
на майка ми
Ти бе до мен,
когато кипналите пролетни води
се сляха със кръвта ми.
Ти плачеш с мен сега,
защото лятото си тръгва,
като босонога самодива.
Ти сигурно ще си отидеш мълчаливо,
когато есента ми даде
назаем шала си.
Но се върни,
щом зимата смрази кръвта ми, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??