* * * (по пътеките на забравата)

25.06.2010 г., 14:54 ч.

Поезия

596 0 4

на майка ми
Ти бе до мен,
когато кипналите пролетни води
се сляха със кръвта ми.
Ти плачеш с мен сега,
защото лятото си тръгва,
като босонога самодива.
Ти сигурно ще си отидеш мълчаливо,
когато есента ми даде
назаем шала си.
Но се върни,
щом зимата смрази кръвта ми, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * * (по пътеките на забравата)

Искате да прочетете повече?

Предложения