Jul 25, 2024, 7:34 PM

По пътя 43 

  Poetry » Other
167 0 0
П О П Ъ Т Я 4 3
Селата ни отдавна пустеят,
лишени от звъна на младежкия смях,
закономерно,монотонно,бавно изчезват...
Дълбоко в подсъзнанието безвъзвратно потъват спомените за тях...
"Обаче,Друг път" казва малкият Митко Миташки
и връща спомена за едно горещо отдавнашно пладне,
в което обединен Човешкият Дух за живота хлапашки,
не позволи на Вярата в Доброто,да падне.
Трудно се живее във чекмедже.
Много внимавайте с чекмеджетата с многобайтова памет,
те ви лишават от Живота,който навънка тече, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Random works
: ??:??