25 июл. 2024 г., 19:34

По пътя 43 

  Поэзия » Другая
80 0 0

     П О П Ъ Т Я 4 3

 

Селата ни отдавна пустеят,

лишени от звъна на младежкия смях,

закономерно,монотонно,бавно изчезват...

Дълбоко в подсъзнанието безвъзвратно потъват спомените за тях...

 

"Обаче,Друг път" казва малкият Митко Миташки

и връща спомена за едно горещо отдавнашно пладне,

в което обединен Човешкият Дух за живота хлапашки,

не позволи на Вярата в Доброто,да падне.

 

Трудно се живее във чекмедже.

Много внимавайте с чекмеджетата с многобайтова памет,

те ви лишават от Живота,който навънка тече,

Живота в компютрите е жестока и подла измама.

 

28.05.2024г.гр.Свищов

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??