25 jul 2024, 19:34

По пътя 43 

  Poesía » Otra
165 0 0
П О П Ъ Т Я 4 3
Селата ни отдавна пустеят,
лишени от звъна на младежкия смях,
закономерно,монотонно,бавно изчезват...
Дълбоко в подсъзнанието безвъзвратно потъват спомените за тях...
"Обаче,Друг път" казва малкият Митко Миташки
и връща спомена за едно горещо отдавнашно пладне,
в което обединен Човешкият Дух за живота хлапашки,
не позволи на Вярата в Доброто,да падне.
Трудно се живее във чекмедже.
Много внимавайте с чекмеджетата с многобайтова памет,
те ви лишават от Живота,който навънка тече, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??