Aug 11, 2016, 1:39 AM
По ръбчето
По ръбчето на пръстена нощта се претъркули
и нямаше какво да каже, само - "липсваш ми".
Чертаеше в нехайството челото ти и скулите,
прикриваше се в погледа, усмихваше мечти.
Привърза ни към смисъл, целуна ни ръцете,
придърпа тихо пръстите на слънчевия лъч.
И ето ни самички, мечтаем да просветнем
на люлка от надежда. Навън царува глъч.
Чертаеше пътека, размисляше вселените,
целуваше надежди, завива ни в звезди...
Нощта е само време, дошло да ни поеме
в най-топлата система на свят от аз и ти.
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Вече"-то беше за едно "надявам се" преди. "За друг път" добре
Толкова тук. -
Благодаря
-
Със Стойна! Поздравления!
-
Със Стойна! Поздравления!
-
"Завива" - глаголът "завивам" в мин. св. време, второ лице ед. ч. В такъв смисъл съм го употребила. Радвам се, че хареса това стихотворение Но ще се радвам също така Жанет да сподели какво още и защо не харесва, за да знам за друг път. Съжалявам в такъв случай...
-
Това ВЕЧЕ хареса Жанет. Разбра?
Сладко, с приятен ритъм.
(чертаеше... рисуваше... завиваШЕ) -
Благодаря ви
-
Красота!
Пс: Имаш поща. -
Усещане за пълнота, за постигане на вселенско щастие! Поздрави, Йоана!
-
Прекрасно е!
-
Финалът е страхотен!
-
Красива творба...
-
Лимерунке, това ти го харесах много.
-
"Нощта е само време, дошло да ни поеме
в най- топлата система на свят от аз и ти."Чудесна творба с великолепен финал! Поздрави, мило момиче! -
Нежно, красиво, мелодично. Хареса ми!
-
Хубав стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
