11.08.2016 г., 1:39 ч.

По ръбчето 

  Поезия » Любовна
567 2 16

 

 

По ръбчето на пръстена нощта се претъркули

и нямаше какво да каже, само - "липсваш ми".

Чертаеше в нехайството челото ти и скулите,

прикриваше се в погледа, усмихваше мечти.

 

Привърза ни към смисъл, целуна ни ръцете,

придърпа тихо пръстите на слънчевия лъч.

И ето ни самички, мечтаем да просветнем

на люлка от надежда. Навън царува глъч.

 

Чертаеше пътека, размисляше вселените,

целуваше надежди, завива ни в звезди...

Нощта е само време, дошло да ни поеме

в най-топлата система на свят от аз и ти.

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??