По улицата

По улицата жадна за нови стъпки
все още тъпчат, моите уморени нозе
разгласяйки съзвучията им звънки- 
непрестанни страховити ветрове. 

Сняг трупа и сковава тишината, 
клоните са легнали върху калта, 
аз уморен газя в самотата-
преизпълнен с душевна пустота. 

По улицата с невехнеща тъга, 
животът си превърнах в нищета, 
над мен тегнее помътнялта луна, 
с безразличния поглед на любовта...