По улицата жадна за нови стъпки
все още тъпчат, моите уморени нозе
разгласяйки съзвучията им звънки-
непрестанни страховити ветрове.
Сняг трупа и сковава тишината,
клоните са легнали върху калта,
аз уморен газя в самотата-
преизпълнен с душевна пустота.
По улицата с невехнеща тъга,
животът си превърнах в нищета,
над мен тегнее помътнялта луна,
с безразличния поглед на любовта...