Feb 12, 2010, 12:44 AM

Почти като на сцена... 

  Poetry » Phylosophy
752 0 11
Часовникът въртеше без откат.
И нижеше минути по стрелките.
А вън светът бе само полумрак...
В снега топяха се следите...
Часовникът въртеше този час.
Пронизваше сърцето му тревожно.
А вън светът бе само ням...
Замлъкнал е, до невъзможност...
Часовникът простенва, не побира
във себе си изгубеното време.
Животът е една магия само,
и въртележка от непоносимо бреме. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Random works
: ??:??