12 февр. 2010 г., 00:44

Почти като на сцена... 

  Поэзия » Философская
704 0 11

Часовникът въртеше без откат.

И нижеше минути по стрелките.

А вън светът бе само полумрак...

В снега топяха се следите...

 

 

Часовникът въртеше този час.

Пронизваше сърцето му тревожно.

А вън светът бе само ням...

Замлъкнал е, до невъзможност...

 

 

Часовникът простенва, не побира

във себе си изгубеното време.

Животът е една магия само,

и въртележка от непоносимо бреме.

 

 

Часовникът разплисква часовете.

Назад да провърви, не смее.

Животът си е само сцена,

а маските замлъкват, онемели...

 

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??