12.02.2010 г., 0:44 ч.

Почти като на сцена... 

  Поезия » Философска
703 0 11

Часовникът въртеше без откат.

И нижеше минути по стрелките.

А вън светът бе само полумрак...

В снега топяха се следите...

 

 

Часовникът въртеше този час.

Пронизваше сърцето му тревожно.

А вън светът бе само ням...

Замлъкнал е, до невъзможност...

 

 

Часовникът простенва, не побира

във себе си изгубеното време.

Животът е една магия само,

и въртележка от непоносимо бреме.

 

 

Часовникът разплисква часовете.

Назад да провърви, не смее.

Животът си е само сцена,

а маските замлъкват, онемели...

 

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??