Студена е нощта,
обгръща ме с тъмното си було,
пълна тишина,
страшна е пустошта.
Окована във веригите си бягам
нагоре към издигнатата зелена ливада,
отново теб да чакам.
Под звездите лягам,
когато студът се врязва в мен,
ръцете ми отново стават лед.
Усещам самотата,
сливам се с природата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up