Подслон

Feb 15, 2014, 7:50 PM

Poetry » Phylosophy

776 0 1

Има лято в мене огнено,
нищо, че навън е още зима
от сняг надвесени са клоните,
а вятър стъпките замита.
Тих пожар е пламнал в мене,
нищо, че очите са премрежени
и обречен на безвремие -
аз да го гася не смея.
В мен живее зимна приказка,
в нея огън до леда заспива
с избор чак до гроба -
ангел или дявола притворен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Подслон

Want to read more?

Random works