Има лято в мене огнено,
нищо, че навън е още зима
от сняг надвесени са клоните,
а вятър стъпките замита.
Тих пожар е пламнал в мене,
нищо, че очите са премрежени
и обречен на безвремие -
аз да го гася не смея.
В мен живее зимна приказка,
в нея огън до леда заспива
с избор чак до гроба -
ангел или дявола притворен.
© Мариола Томова Все права защищены
в нея огън до леда заспива"
Добре поне, че пазиш зимна приказка,
че зимата остава само в снимките.
Сезоните чертите си извайват
във гама дето трудно се познава...