15 feb 2014, 19:50

Подслон 

  Poesía » Filosófica
753 0 1
Има лято в мене огнено,
нищо, че навън е още зима
от сняг надвесени са клоните,
а вятър стъпките замита.
Тих пожар е пламнал в мене,
нищо, че очите са премрежени
и обречен на безвремие -
аз да го гася не смея.
В мен живее зимна приказка,
в нея огън до леда заспива
с избор чак до гроба -
ангел или дявола притворен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??