Поет

Nov 29, 2006, 9:36 PM

Poetry

816 1 0

Глуха тишина прегръща
феерия вечерна във нощта,
глухота пак мрака превръща
целувки предишни в мъгла.
В самота луната заспива –
спомен покварен и блед,
слепотата тихо замира
в мислите на мечтаел-поет.
Не гледай, не слушай тъгата,
усетил нейния допир,
заспивай, усмири душата,
на поета в кроткия вопъл.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Поет

Want to read more?

Random works