Поет

29 нояб. 2006 г., 21:36

Поэзия

831 1 0

Глуха тишина прегръща
феерия вечерна във нощта,
глухота пак мрака превръща
целувки предишни в мъгла.
В самота луната заспива –
спомен покварен и блед,
слепотата тихо замира
в мислите на мечтаел-поет.
Не гледай, не слушай тъгата,
усетил нейния допир,
заспивай, усмири душата,
на поета в кроткия вопъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Поет

Искате да прочетете повече?

Предложения