Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
Aug 30, 2008, 11:09 AM

Поглед към синева 

  Poetry » Other
516 0 5

Душата ти докосва нежно,
различно, не където той...
Усмивка в синьо безбрежно,
горят очите - звездоброй.

Опознатото остава в мен -
единствено, отдавна прието,
във вихрено препускащ ден
мой спътник той е, общо ято.

Енигматично живо случване
наситено душевно, приятно.
Търсене на път, отключване
избор клонящ към понятно...

Брегът е нужен, без забрани,
ъгловати камъни днес няма,
до един загладени... Без рани
извиращото щом лек дарява.

 

(а)

29.08.2008г

(цикъл "Посветено")

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??