30 ago 2008, 11:09

Поглед към синева 

  Poesía » Otra
568 0 5
Душата ти докосва нежно,
различно, не където той...
Усмивка в синьо безбрежно,
горят очите - звездоброй.
Опознатото остава в мен -
единствено, отдавна прието,
във вихрено препускащ ден
мой спътник той е, общо ято.
Енигматично живо случване
наситено душевно, приятно.
Търсене на път, отключване
избор клонящ към понятно... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??