30 авг. 2008 г., 11:09

Поглед към синева 

  Поэзия » Другая
567 0 5
Душата ти докосва нежно,
различно, не където той...
Усмивка в синьо безбрежно,
горят очите - звездоброй.
Опознатото остава в мен -
единствено, отдавна прието,
във вихрено препускащ ден
мой спътник той е, общо ято.
Енигматично живо случване
наситено душевно, приятно.
Търсене на път, отключване
избор клонящ към понятно... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Предложения
: ??:??