Извърнах се,
сякаш прелест лучна връз душата –
да те погледна... и да не те забравя!
Олюлях се,
сякаш вятър лута се в тревата –
стръкче песен о сърце ми се заравя.
Зародих се,
през коренящите се ноти –
хармонията вдън от мен изгрява.
Извисих се,
от симфоничните си квоти –
духът на тежестта се извисява. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up