Feb 7, 2012, 10:20 PM

Погледнати 

  Poetry » Love
621 0 0
Извърнах се,
сякаш прелест лучна връз душата –
да те погледна... и да не те забравя!
Олюлях се,
сякаш вятър лута се в тревата –
стръкче песен о сърце ми се заравя.
Зародих се,
през коренящите се ноти –
хармонията вдън от мен изгрява.
Извисих се,
от симфоничните си квоти –
духът на тежестта се извисява. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??