Feb 7, 2012, 10:20 PM

Погледнати 

  Poetry » Love
559 0 0

 

Извърнах се,

                сякаш прелест лучна връз душата –

да те погледна... и да не те забравя!

 

Олюлях се,

                сякаш вятър лута се в тревата –

стръкче песен о сърце ми се заравя.

 

Зародих се,

               през коренящите се ноти –

хармонията вдън от мен изгрява.

 

Извисих се,

              от симфоничните си квоти –

духът на тежестта се извисява.

 

Преоткрих се,

                от нюанси в безтегловност –

с нови четки и пастел ме ти даряваш.

 

После скрих се,

                в художестваната угодност –

да  ме погледнеш и да не ме забравиш.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??