7.02.2012 г., 22:20 ч.
Погледнати
622
0
0
Извърнах се,
сякаш прелест лучна връз душата –
да те погледна... и да не те забравя!
Олюлях се,
сякаш вятър лута се в тревата –
стръкче песен о сърце ми се заравя.
Зародих се,
през коренящите се ноти –
хармонията вдън от мен изгрява.
Извисих се,
от симфоничните си квоти –
духът на тежестта се извисява. ...
сякаш прелест лучна връз душата –
да те погледна... и да не те забравя!
Олюлях се,
сякаш вятър лута се в тревата –
стръкче песен о сърце ми се заравя.
Зародих се,
през коренящите се ноти –
хармонията вдън от мен изгрява.
Извисих се,
от симфоничните си квоти –
духът на тежестта се извисява. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Димитър Георгиев Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
