Разкъсан от желанията на сърцето,
се гърчи разумът презрян в гръдта.
С ненавист се изпълва и небето,
но безспир отрича любовта...
Ах, погледът, от искреност прелял,
отново впери се във мен,
но ни сълзица не пролял,
безчувствено ме прати в неин плен.
О, да, неистово хареса ми...
за момент, вечност или просто миг...
но със скоростта на падаща звезда отново пръсна се сърцето ми...
И станах пак познатия меланхолик... ...