Мораниел (Добрин)
13 22
17.04.2009 г., 0:38 ч.

ПогледУт ( one more (s)hit) 

  Поезия » Любовна
993 0 2

Разкъсан от желанията на сърцето,
се гърчи разумът презрян в гръдта.
С ненавист се изпълва и небето,
но безспир отрича любовта...

Ах, погледът, от искреност прелял,
отново впери се във мен,
но ни сълзица не пролял,
безчувствено ме прати в неин плен.

О, да, неистово хареса ми...
за момент, вечност или просто миг...
но със скоростта на падаща звезда отново пръсна се сърцето ми...
И станах пак познатия меланхолик...

И ако можех да избирам -
отново бих я съзерцал!
... Искайки да я хипнотизирам,
пропадах ни жив, ни умрял...

Разкъсан от желанията на сърцето,
се гърчи разумът презрян в гръдта.
Проклина таз уста детето,
което бе във мен... което оцеля.

 

© Добрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??