BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
Apr 22, 2016, 2:34 PM

Покой 

  Poetry » Other
649 0 6

Върви, земята дето свършва,
де сетната река се сгромолясва,
черупка вехта и прекършена
свали сред вик, и шум, и плясък.

Недей, назад не се оглеждай -
не са ти нужни там, отвъд,
товарът на човешките одежди,
обувките, износени от път.

Оттатък ще прекрачиш само бос
- въздушен, тънък силует.
Ни грешна плът, ни тленна кост
ще те терзаят по-напред.

Върви, де свършва се земята,
де сетната река се сгромолясва.
И в бездната хвърли тъгата -
сред вик, и шум, и плясък.

© Александър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??