BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
22.04.2016 г., 14:34 ч.

Покой 

  Поезия » Друга
651 0 6

Върви, земята дето свършва,
де сетната река се сгромолясва,
черупка вехта и прекършена
свали сред вик, и шум, и плясък.

Недей, назад не се оглеждай -
не са ти нужни там, отвъд,
товарът на човешките одежди,
обувките, износени от път.

Оттатък ще прекрачиш само бос
- въздушен, тънък силует.
Ни грешна плът, ни тленна кост
ще те терзаят по-напред.

Върви, де свършва се земята,
де сетната река се сгромолясва.
И в бездната хвърли тъгата -
сред вик, и шум, и плясък.

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??