В някаква улица прашна,
както така си вървях,
слънце в очите порасна,
рукна отнякъде смях.
Капчици дъжд прошумяха,
точно ли, точно сега?
Два-три улука запяха,
после изви се дъга.
Бързо чадъра затворих.
Ама, че ден се откри –
птиците с мене говорят,
в синьо небето искри. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up