В някаква улица прашна,
както така си вървях,
слънце в очите порасна,
рукна отнякъде смях.
Капчици дъжд прошумяха,
точно ли, точно сега?
Два-три улука запяха,
после изви се дъга.
Бързо чадъра затворих.
Ама, че ден се откри –
птиците с мене говорят,
в синьо небето искри. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация