Anita765 (Ани Монева)
296 11769
2.05.2017 г., 18:26 ч.

Полет 

  Поезия » Друга
1144 6 9

В някаква улица прашна,
както така си вървях,
слънце в очите порасна,
рукна отнякъде смях.

Капчици дъжд прошумяха,
точно ли, точно сега?
Два-три улука запяха,
после изви се дъга.

Бързо чадъра затворих.
Ама, че ден се откри –
птиците с мене говорят,
в синьо небето искри.

Колко е, колко е весело –
вънка играят деца.
Чисти и волни са днеска
техните малки сърца.

С цялата, детската същност
вдъхвам от люляков цвят.
Аз ли съм, аз ли съм същата
дето съм в детския свят?

Времето пак ли е щуро,
имам ли плитки – жита,
вързани с шарено шнурче,
спомени аз ли плета?

Знам ли това как се случи,
може би детският смях...
Може от спомена – ручей,
литнах, свободна летях.

© Ани Монева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Свобода, която не уврежда никого, е свобода »

4 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно е!
  • Времето пак ли е щуро,
    имам ли плитки – жита,
    вързани с шарено шнурче,
    --------------
    Поезията ти е невероятно естествена,жива и има невероятно звучене-приеми най-сърдечните ми поздравления!
  • Благодаря, че спирате при мен!
  • Много ми хареса този полет, Ани и от мен имаш един глас и много усмивки!
  • Хубаво е!
  • И от браво, Ани!..Гласувах с удоволствие за този стих!...
  • Браво,Ани! Един на пръв поглед дъжд,какво може да сътвори в една зряла душа? Едно дете се завръща в спомените...Но това дете е същата зряла жена! Красиви чувства,понякога изплуват в този момент.Радвам се за твоята среща с детството!😘
  • Прекрасно е , четох го с усмивка
Предложения
: ??:??