valiordanov (Валентин Йорданов)
1820 1469
Feb 13, 2007, 7:15 AM

ПОЛЕТ 

  Poetry
575 0 7

„Та птиците летят дори и мъртви” -

ми каза малчуганът с дънковата риза

 и русия перчем

 над сините очи,

събрали времето.

„Шегуваш се” - отвърнах аз,

ала ръката детска

 стискаше едно врабче,

абсурдно мъртво, бездиханно...

След миг ръката се изви нагоре

 и пръстите отпуснаха телцето,

а птицата се сля със свода син.

„Лети,врабче” - извика той.

Единствени сълзите във очите

целуваха мечтите му.

И птицата се спусна към земята,

повикана от детските очи.

Дори и мъртва тя летя -

хлапакът беше го поискал.

 

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??