valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
13 feb 2007, 7:15

ПОЛЕТ 

  Poesía
569 0 7

„Та птиците летят дори и мъртви” -

ми каза малчуганът с дънковата риза

 и русия перчем

 над сините очи,

събрали времето.

„Шегуваш се” - отвърнах аз,

ала ръката детска

 стискаше едно врабче,

абсурдно мъртво, бездиханно...

След миг ръката се изви нагоре

 и пръстите отпуснаха телцето,

а птицата се сля със свода син.

„Лети,врабче” - извика той.

Единствени сълзите във очите

целуваха мечтите му.

И птицата се спусна към земята,

повикана от детските очи.

Дори и мъртва тя летя -

хлапакът беше го поискал.

 

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??