13.02.2007 г., 7:15 ч.

ПОЛЕТ 

  Поезия
601 0 7
„Та птиците летят дори и мъртви” -
ми каза малчуганът с дънковата риза
и русия перчем
над сините очи,
събрали времето.
„Шегуваш се” - отвърнах аз,
ала ръката детска
стискаше едно врабче,
абсурдно мъртво, бездиханно...
След миг ръката се изви нагоре
и пръстите отпуснаха телцето,
а птицата се сля със свода син. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??