Понякога сърцето ми е нежен храм -
роден от болката, пронизана от спомени...
От всяка болка тайнственост събрал,
светът възкръсваше, мятайки се в изгрева...
Там гмурнах се с разтворени ръце -
изгубих слънцето, сянката понесъл.
Мечтите избледняваха в красиви спомени
и храма залезът далече бе отнесъл...
16 март 2008
© Даниел Цокев All rights reserved.