14.11.2010 г., 12:26 ч.

Понякога 

  Поезия » Философска
627 0 0
Понякога сърцето ми е нежен храм -
роден от болката, пронизана от спомени...
От всяка болка тайнственост събрал,
светът възкръсваше, мятайки се в изгрева...
Там гмурнах се с разтворени ръце -
изгубих слънцето, сянката понесъл.
Мечтите избледняваха в красиви спомени
и храма залезът далече бе отнесъл...
16 март 2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Цокев Всички права запазени

Предложения
: ??:??