П О Н Я К О Г А

Понякога сърцето ми е нежен храм -

роден от болката, пронизана от спомени...

От всяка болка тайнственост събрал,

светът възкръсваше, мятайки се в изгрева...

Там гмурнах се с разтворени ръце -

изгубих слънцето, сянката понесъл.

Мечтите избледняваха в красиви спомени

и храма залезът далече бе отнесъл...

16 март 2008

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.