Понякога очаквам да те срещна
в градината до розовия храст.
Признавам, че раздялата е грешка,
родена да дълбае тънко в нас.
Без тебе да заспивам отегчена,
пренесла самотата си през прага.
И сънно към постелята студена
ръката си по навик да протягам...
Лицето ти да грее във стъклата,
но чуждо да се стапя в утринта...
Да скърца, незаключена, вратата,
подритвана от улична тъга... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up