22 sept 2008, 9:10

Понякога 

  Poesía » De amor
959 0 26
Понякога очаквам да те срещна
в градината до розовия храст.
Признавам, че раздялата е грешка,
родена да дълбае тънко в нас.
Без тебе да заспивам отегчена,
пренесла самотата си през прага.
И сънно към постелята студена
ръката си по навик да протягам...
Лицето ти да грее във стъклата,
но чуждо да се стапя в утринта...
Да скърца, незаключена, вратата,
подритвана от улична тъга... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??